Препуска времето в безспирен бяг,
след себе си годините увличат ни,
превръща вятърът в едно сълзи и смях
и с тях във думи чувствата облича.

Дали изкуството е в любовта
или пък тя самата е изкуство.
Дали сме нужни някому в света
или един-друг мамим се изкусно.

А времето лети напред, не спира
да брули вятърът клоните голи.
Безжалостно съдбата режисира
красивите ни, но измамни роли.

И сякаш подвиг е да се отърсиш
от тази толкова неумолима орис,
мечта и цел в живота да потърсиш,
за да последваш някой светъл порив.

В душата си дълбоко ти се молиш
да бъде винаги надеждата със теб,
да слееш цялата си силна воля
в една борба, и вяра, и успех.

flowerpeace_21 

Онзи мъж с красивите очи,
който бе наслада и тревожност,
който ми се сбъдна (Е, почти.
Колкото се сбъдва невъзможност.)

Онзи мъж - предвестник на сълзи,
който бе пожар, потоп и чума,
изпепели, и ме удави, зарази,
и си тръгна, без да каже дума.

Онзи мъж - с изящните лъжи,
който бе реална нереалност,
взе сърцето ми и го разби -
елегантно, със дозирана бруталност.

Онзи мъж... след него... тишина -
оглушителна, смразяваща и в нея -
апатия, безцветност, празнота...
Все още дишам, ала не живея.

Мануела Бъчварова 

Изтрих те с опакото на дланта
като сълза, изпусната от слабост,
проклех те с черна клетва в мисълта,
кръвта пречистих от ненужната ти сладост.
Прерязах вените на всичко между нас
и спомените изгорих на еретична клада.
От днес ще сочи север вътрешният ми компас,
че южното е само кал и плява.
Направих си хербарий от лъжи,
надеждата прокудих в плесенясалото гето.
Усещам те! Все още ми тежиш!
Открих те в ритъма задъхан на сърцето.

danda 

Много дни със приятеля
ний вървяхме без страх,
както крачат мечтатели,
неизвършили грях.

А мечтите ни мамеше
най-високият връх.
О, на него застанеш ли,
ти оставаш без дъх!

Победихме ний вятъра
и пороите зли.
Под върха като шатри -
недостъпни скали.

Аз приятеля тачех и
сведох гръб и глава.
Той по мен се покачи и
горе шапка развя.

На скалистите гребени
стъпват само мъже.
Аз зачаках уверено
да ми спусне въже.

Но ме блъсна във рамото
на другаря смеха;
- Няма място за двамата
на върха!

Максим Асенов