Всеки ден напрягаш рамене,
пясъци с вълните си обръщаш,
непрестанно движиш се, море,
с лодките рибарски се завръщаш!

И макар че нямаш миг покой,
ти, море, си винаги красиво!
Влюбени във морския прибой,
гледат те скалите мълчаливо!

Слънцето, което те гори,
никога над тебе не залязва –
нощем слуша парещи звезди
приказки за тебе да разказват!

Радвай се, море, не се гневи!
Иде есен, но бъди мечтател
и дори в най-облачните дни
остани ми ти, море, приятел!

Мариан Кръстев 

Липсваш ми
във ъгъла на смачкания ден,
липсваш ми,
там някъде по лунната пътека,
липсваш ми,
самотен изгревът се вглежда в мен,
отчаян чака залезът надежда.

Липсваш ми,
когато съм по старите места,
липсваш ми
през всичките сезони,
липсваш ми,
особено в оная самота,
която само ти умееш да прогониш.

valia1771 

Заради всичко, дето изживяхме.
Заради всеки миг, пропуснат в суета,
заради всяка ласка, дадена в отплата,
заради всеки поглед, търсел любовта.
Заради всяка мисъл, казвана и тайна,
заради всеки вопъл, стон или сълза,
заради всеки удар, гонел обичта ни,
заради пясъка, останал без следа.
Заради всички изоставени пътеки,
заради всичките изказани лъжи,
заради нощите, наситени със трепет,
заради всяка страст, била със нас преди.
Заради твоята любов и нежността ми,
заради онзи допир, сгушен пак до теб,
заради всяко утро, будейки се двама,
заради всяка нощ, заспивайки до мен.
Заради всичко и за времето след него...
Не ме напускай - страшно ще боли.
Дори да се превърнеме във спомен,
във всеки миг ще шепна: "Остани"...

Valdemaro 

Не искам да повярвам, че си грешния
(но някак си не ми изглеждаш правилен).
И вярвам ти... и вярвам безутешно
(а всъщност хич не заслужаваш вярване).

Те - думите ти, още ме вълнуват
(кажи ми, че не са напразно казани).
А устните ти помня как целуваха
(еднакво ме обичаха и мразиха).

Дори не се опитваш да излъжеш
(не ми е много трудно да ти вярвам).
И знам, че нямам с тебе бъдеще
(а миналото... леко избледнява).

Въобще не знам до колко съм ти важна
(и важна ли съм всъщност? Или незначителна?)
А ти си моят глад. И мойта жажда
(и няма как съвсем да се заситя).

Не искам да повярвам, че си грешния
(и някак си ще те оприлича на правилен).
Избирам да ти вярвам. Безутешно.
(Вземи ме. До последното ми вярване).

small_heart