Още един ден се понесе
към безкрая на вечността...
Помахахме си за сбогом
с надеждата, че някога,
по-скоро или по-късно,
пак ще се срещнем.
И той отлетя по следите на другите,
отминали преди него.
А те посред път го изчакваха,
любопитни да разберат
какво се е случило подир тях.
И така, все така, един подир друг,
се изнизват дните ми
с обещанието, че пак ще се видим.
А може би наистина това ще се случи,
когато настъпи оня, последният,
който ще скъса неочаквано наниза
и аз сама полетя
подир тях към безкрая.

Богдана Зидарова 

Върви си! Щом така желаеш...
Дори да искам, няма да те спра.
Дано без мене любовта познаеш,
щом с мен до днес така и не успя.

Върви си! И не се завръщай!
Погребал ли си мъртвия - напред.
Към гроба погледът не се обръща.
Кого погребах ли? Животът с теб.

Върви си! Постарай се да забравиш.
Прекрасно ще се справя и сама...
Не виждаш ли - единствено ме бавиш -
да крачиш редом ти не пожела.

Върви си! Не очаквам да признаеш,
че винаги съм права, даже и сега!
Уморих се, всеки път да ми се каеш...
а аз редих в душата пъзел - самота...

Върви си! В откуп дай ми свободата!
Свободна съм да искам всичко на света!
След теб като балсам остава тишината...
Животът кратък е, да изживеем любовта...

Мила Георгиева