Вече знаеш, навярно, момиче –
първородният грях е измама.
В храм, с икони и свещи накичен,
богове, пък и истина няма.

Този свят е объркал конците
и продава за грошове жълти
смелостта да си гониш мечтите
и измислени, жалки безсмъртия.

Хич не вярвай, момиче, живей си
като цвете на лятна поляна -
на зората с усмивката смей се,
от лъчите стъкми си премяна.

И не слушай, че някой говори
за вина и за дълг, и за грешници,
на чужд ум не попадай в затвора,
че съдниците улични – смешни са.

Ти дошла си за радост и обич,
изправи се, глава не навеждай!
Във война на добро срещу злоба
светлинки като теб са надеждата.

Подминавай зли думи и хора
без излишна тъга и тревоги
и носи се, лети сред просторите,
и за тези, които не могат.

Вики Горанова