Мечтая си да се събудя в утро розово
и някога да пробвам този трик,
да сложа малко руж на бузите
и да нахлузя гащи на смешник.

Да се оплезя на един отсреща,
какво че ми се прави на сърдит.
И да раздам на всекиго по нещо,
един ден да съм просто без бодли.

Да се надбягвам с времето...
Ще бъда по-бърза и от метровлакче.
Да си подсвирквам някаква си тема
дори да заприличам на глупачка.

С безброй усмивчици на влог
и в портмонето с два петака
мечтая да съм протеже на Бог,
изпратено от Него на земята.

Мечтая си, а Времето подрънква
във колелата на един трамвай.
Мечтая си... И то по съмнало...
Привижда ми се на земята рай.

Юлия Барашка