Такава се родих – наивнобяла,
сред февруарска лунна суматоха.
Под звуците на влюбени рояли
орисница добра ме омагьоса.
И като в приказките детски ми предрече
да бъда ручей. И любов да бликам.
Но добротата може би ви пречи?
Нима забравили сте да обичате?
Ужасно е. И тъжно е. Простете.
Но своята душа ще пазя чиста.
Сред хищни плевели да бъдеш цвете
признавам, че е трудничко наистина.
Признавам си, че трудно е да дишаш,
когато ти отнемат и простора.
Обстрелвайки с омраза всички стихове,
дали забравили сте, че сте хора?
С безочие си грабехте от мене.
А цялата си топлина бих дала.
И няма кой душата ми да вземе.
Такава се родих. Наивнобяла.

Христина Маджарова