На вятъра
да нямаш вяра –
все някой номер ще скрои:
мигрена ли ще ти докара
или прозорец ще строши,
или в лицето ще ти дъхне
със спомен за пропуснат миг,
а кожата ти ще настръхне
от дългия му сух език;
прах ще ти хвърли във очите
от път,
от теб неизвървян,
ще те задърпа за косите
към някой несънуван блян
или прането ще издува
(единствените ти платна),
върху стъклата ще рисува
с дъждовни капки
онова,
което си мечтал с години...

Но кой ли вятър те довя,
любими,
с тримата ни сина
и синеока дъщеря.

Цвета Брестничка