Гледахме се като хипнотизирани
аз и змията.
И не беше оная, от библейската
райска градина,
а пепелянка, с познатия
зигзаг на гърба си
и отрова в зъбите.
Ей сега ще се хвърли
и ще ме ухапе - помислих.
А дали и тя не мислеше;
ей сега тази пета
ще ми смаже главата.
Гледахме се и не предприемахме нищо.
Нито тя ме ухапа, нито аз я ударих.
Разминахме се.

Паулина Станчева