Ти, грохнала гора, запази ли за мене
поне една хралупа - да се преселя в нея?
Не искам нищо друго, за да преживея
годините, които са ми отредени.

Страхувам се от твоите четириноги,
но тук страхът от хора ме доведе.
И предпочитам безсловесните съседи
пред тези от панелните бърлоги.

Ще бъде низ от ритуали прости
животът ми - усмивка милостива.
Ще правя път на мравката трудолюбива,
ще бъда щедър с гладния, когато проси.

Като фенер, от моята ръка поставен,
на клона пред хралупата ще свети бухал.
Когато завали или задуха,
от всеки звяр да бъда посещаван.

Отсреща някой храстите разлиства,
притихва всичко в горската държава.
Страхът от хората ме унижава.
Страхът от зверовете ме пречиства.

Петър Анастасов