България за мене е страната,
където малко ям, работя много.
И лошо спя, но хубаво се смея.
И не броя пари, защото нямам.

България за мене е страната,
където имам стая. В нея - книги,
портрет на Левски, карта на Европа.
И чаша ром, ако ми стане тъжно.

България за мене е страната,
където пиша и чета, и мисля
това, което няма да ви кажа.
А няма го и в сутрешния вестник.

България за мене е страната,
където още дишам и усещам,
че дишат като мен и други хора.
Поне в това не съм така самотен.

А може би и там когато ида,
оттатък географските предели,
отново ще е същото: България.
И стихове. И смях. И скръб. И вечност.

Петър Велчев