Кой скитник не е пожелал
да види оня дом, отгдето
за първи път е той видял
да грее слънце на небето.

О, всеки странник някой път
е бил без никого и нищо,
а само с жал за роден кът,
за разореното огнище;

да седне вечер у дома
до огъня запален вечно,
да слуша песен на главня,
на майка думите сърдечни.

Тъй скитникът със морна гръд,
живял без никого и нищо,
се връща в родния си кът -
при разореното огнище.

Младен Исаев