Някак леко встрани от живота,
на крайпътна скала си почивам.
Зад гърба ми сърдито клокочи
избледнявайки моето минало.
Покрай мен профучават любови -
чак ме блъска в носа аромата им.
А в косите ми шеметни спомени
вързват вятър и бягат на ято.
Ситен прах подлютява очите ми –
пепелта на любимо докосване.
Нямам болки, но все пак съм жива -
просто леко встрани от живота.

Надя Костова