Беше просто залитане,
малка крачка встрани,
едно лудо преплитане
на химери с мечти...

Ти излъчваше праведност
сред пустини от грях,
засияваше аленост,
прокънтяваше смях,
изгладнял от пресищане,
с тебе бях разнолик,
с едно светло избистряне
все се чувствах велик,
и звездите се палеха
в мойта призрачна плът,
океани се галеха,
непознаващи смърт,
и прескочил пространствата,
свил света на кълбо,
еретик, влюбен в тайнствата,
продавач на добро,
се пречиствах, изгаряйки,
а нощта ми бе роб,
и макар остарявайки,
знаех, нямаше гроб,
през пияни светкавици
проехтяваше стих,
мачках всички пиявици,
романтичен и тих...

Не, не беше излитане -
холограма си ти,
беше просто залитане -
но ужасно боли...

Павел Горинов