Аз на всяка цена трябва да бъда обичан,
дори и когато съм станал друг.
Дори и когато на мъж не приличам,
дори и когато приличам на луд.

И на всяка цена трябва да бъда погален нежно,
или поне нежно докоснат с пръст.
Дори и когато безследно изчезна,
дори и когато стана на пръст.

Аз трябва да бъда докрай съжаляван,
било от жена, от мъж, от дете.
Трябва да бъда взет и поставен
в леглото по-нежно и от перце.

И непременно накрая да бъда похвален,
да бъда наречен за нещо "добър".
Не трябва да бъда за миг оставян,
за да не мисля само за смърт.

О, аз съм един много слаб, един много алчен,
един много суетен и много красив,
един много синкав и много прозрачен
скъпоценен камък фалшив...

Владо Любенов