Любов е когато те викам по име,
когато затворя очи и те виждам,
когато прошепваш “Любима, любима...”,
любов е когато в усмивка приижда
онази вълна на неземна наслада,
екстазът на утро, дъха ми на роза,
далеч от вседневната хорска досада,
далеч от нормалната драма и проза.

Любов е когато се будиш от нежност,
с която съм вляла в очите ти радост,
когато прегръщаш и тръпнеш копнежно,
когато денят ти прелива от младост
с онази възторжена блага повеля
да имаш в сърцето от моите страсти,
да пееш, въздишаш, да си безпределен,
защото Любов е щом двама израснем.

Дела Раи