Да бяха станали весла
ръцете ми - да бяха -
сега вълна да съм била.
Сред океана - стряха.

За всичките бездомни дни,
беззвездни нощи -
на земните ни съдбини.
Една надежда още.

През ветрища и ветрове,
че може би от Слово
Човекът в нас след векове
ще се роди отново.

Спаска Гацева