Безмълвно, беззвучно, като летен мираж,
любовта се изплъзва, озъбена, шарж.
Кози пътеки, тилилейски гори,
търсих я шеметна, бурна, да ври.
А тя била вкъщи, ето, тука до мен,
смешно похъркващ, побелял, уморен.
Утре кафето ще пиеме двама,
пак ще се джавкаме без свян, по пижама.
Ще нищиме спомени минали, радостни,
Дните със тебе, не са толкова тягостни.
Моя глътка горчива, изтерзана любов,
ехо отекващо, вик, паметен зов,
бурна река, водопад устремен.
Нека по дълго да бъдеш със мен!

Снежана Борисова