Единствена остана случайната им среща,
но като трънче остро в сърцата се заби.
Говореха нехайно, поспориха за нещо.
Докоснаха се плахо две сбъркани съдби.

Докоснаха се кратко, разминаха се дълго,
той тръгна упорито в посоката си стара,
а тя се сви отново в самотния си ъгъл...
Премигна и угасна след нея светофара.

А всъщност близостта им не беше обичайна,
те бяха се обрекли, преди да се родят,
сам Господ им изпрати планирана случайност,
която да ги срещне един-единствен път.

Един-единствен път да преплетат съдбите
и после да се спуснат в утъпкания бряг...
Но щом във своя танц са стигнали звездите,
след хиляди години ще се намерят пак.

Бианка Габровска