Сбогуване ли? Вятър и мъгла.
Очите ми не са били по-сухи.
Най-после има малко тишина
и още месец лято за разтуха.

По-странно е, че вече съм свободна.
Най-странното е, че не ми тежи.
Едно предателско съмнение ме бодна,
дали пък нищичко не си дължим?!

Въпросът ми се струва риторичен.
Надявам се сама да отговоря,
че ако някой не държи да е обичан,
е глупаво насила да го сторя.

А може би е временно спокойствие?!
Истерията ще влети по-късно,
размазваща ме с мнимо удоволствие,
че нямам волята да я отблъсна.

Ще влизаш тайно тук да ме четеш,
запалил свещ (да гони самотата),
очите си без жал ще избодеш
по думите ми. Те ще са разплата...

Таня Иванова