Е, какво пък!
Не живях по правилата!
Някак си на странна птица ви приличах.
Ъгълът, под който гледах Светлината,
цветовете правеше различни.

Опака.
И не половинчата.
Изкушенията си докрай обичах.
Къща не направих и не ме очакват.
Стиховете ми звучат премного лично.

Не родих деца.
А исках три да имам.
Нормите със примки все ме спъваха.
Нощите изтекоха безименни,
с онемели думи ме разпъваха.

Тъй се случи -
не по правилата!
Много сенки в погледа натрупах.
Ъгълът, под който гледах Светлината,
беше моята присъда. В упор!

Татяна Любенова