Щастливо ми е. Няма, знам, причина.
Денят започна с мъничко тъга.
Но бързо като буря тя премина.
Роди се в утрото една мечта.

Докосвам пак с добра ръка небето.
Денят от Господ е благословен.
Събуди се отново в мен детето.
Усмихвам се, защото си до мен.

И някак всичко лошо си отиде.
Рисувам с устни твоето лице.
Прегръщаш ме. Пак мога да те видя
и да почувствам твоите ръце.

Дали ще си отиде този миг, не зная.
Дали и любовта ще отлети...
Щастлива съм. До болка те желая.
Това май е достатъчно.
Нали?!?

Таня Симеонова