Брегът съм аз. А ти си хоризонт.
В далечни разстояния снова.
Дали ще събера накуп посоките
ако поема и до теб се спра?
Във синьото са всички мои думи,
но в мидите се крия и мълча
докато разлудуван твоят юли
будува между дюни и слънца.
Брегът съм аз. И много търпеливо
моретата на всички твои дни
посрещам. Но в усещането има
солена неизвестност. И горчи...
Не съм далеч. Почти до хоризонта
ще стигна. И до теб ще закова
отчаяната своя тънка нежност...
Но бряг съм. И те чакам у дома.

Христина Борисова