Небе над мен - изцъклено, бездънно.
Слънца и черни пропасти. Без брод.
Тук някъде земята ме разпъна
на кръста си със името живот.
Тук някъде, от кал създала тяло,
тя вдъхна в него огън и душа.
И ме остави сред пространство бяло
сам пътя си да извървя. Пеша...
Сега отпивам соковете гъсти
и времето разчитам - лист по лист.
Тук някъде земята ме покръсти.
И трябва кръста да ѝ върна чист.

Андрей Андреев