Държахме изпит по човечност,
но бяхме скъсани... Какъв провал!...
Почти живеем цяла вечност,
откъснати от Божия морал.

Едно говорим, друго правим -
на думите си просто не държим...
С хвалебствия Мамона славим,
забравили на Бога що дължим...

И търсим пътищата леки,
стремейки се нагоре към върха...
Макар че трудните пътеки
събуждат съвестта ни на духа.

Но ненаситните ни страсти
човека в нас погубват ден след ден...
На злото ставаме подвластни...
Нима човек за зло е сътворен?!?

На път към своята Голгота
на много изпити ще се явим...
Един е изпитът в живота -
човещината в нас да съхраним!!!

Евгения Хука