Гласът ти натежава от безсилие.
И рови в мислите ми непрестанно.
Къде отиде нежният и милият?
Дори дланта ти загрубява бавно.

Измъчената обич си отиде.
Не ни прости. Обидена си тръгна.
Отворих си сърцето като мида.
И после не видях кога е мръкнало.

Позната болка гърлото ми стяга.
Обличам тъмнината вместо дреха.
Да можех аз самата да избягам.
Мастилената нощ ми е утеха.

Божидарка Божинова