Когато лошото в човека
обхване ме във своя плен,
усещам сянката ти мека
да се надвесва върху мен,

подобно нощен облак, тайно
над покривите спящи спрял
и изведнъж видян случайно
от минувача закъснял,

и не видян - отгатнат само
по угасените звезди
като присъствие голямо,
което мълком го следи.

Валери Петров