Изпълват гибелни видения
и моя сън,
и моят ден.
Кръвта в тревожните ми вени
пулсира с ритъм ускорен.
Болят възпламналите рани,
нанесени
от чужд и свой.
Гнетят ме тягостни терзания.
И няма никъде покой...
Човек жадува за хармония,
за правда
и за красота.
А все дими под небосклона
тревожен блясък на кръвта.

Младен Исаев