По пътя си какво не съм била? –
за тъжен – песен и мехлем за рани,
за цял живот с търпение събрани
вълшебства върху връхче на игла.

И сладкогласно вятърно звънче,
и капка дъжд за зажаднели устни,
и мека глина в дланите изкусни,
на любовта... Животът си тече.

А аз все чакам златната вода
и в песен на авлига съм - незрима,
в сълзите ви и в радостта ме има,
дори смъртта със смях ще победя.

Щом звездна нощ разстели небеса,
в съня ви тих ще цъфна, като цвете,
ще ви разкажа, щом ме позовете
сто приказки за светли чудеса...

Надежда Ангелова