Благодаря ти, любов! Че ми беше приятел...
И вкусих без страх плодовете ти.
На съдбата ми сякаш ти беше ваятел,
а аз ти повярвах... и ти дадох сърцето си.

Не съжалявам, любов! Че опитах от всичко...
Ранявах... после мен ме раняваха.
Гневих се и плачех. До полуда обичах.
Но живях... и до край се раздавах.

Когато обичам ставам различна.
И това отдалеч се познава...
Като цвете душата ми в миг се разлиства,
едно слънце в сърцето ми топло изгрява.

Благодаря ти, любов! Че ме караш да чувствам...
Че ме правиш по-добра, по-красива.
Където гориш ти си нежност и истина...
Благодаря ти, любов че си вечна... и жива!!!

Вероника Костова