Обичай ме, когато
съм зъзнеща и слаба.
До болка откровена,
без грим и суета.
Пияна от приличие...
И собствена, и ничия,
стопявам ледовете –
преди да вледеня.
Безпътна и очаквана,
и дразнеща понякога.
От нежност се раздавам,
но сила в мен тая...
До глупост романтична,
а сетне безразлична.
Обичай ме такава...
Аз просто съм жена.

Веселка Василева