Ела, да те науча да летиш!..
По-скоро ще ти кажа как се пада.
Идеята е гласно да мълчиш
и всичко непростимо да прощаваш.
За полета се иска равновесие,
а казват, че небето е на дупки.
За падането може със човече,
една ръка и няколко милувки.
Високото е повече за ангели.
От ниско се смекчава всеки удар.
(Дали случайно ги наричат паднали
и дяволът жадувал е за чудо?)

Ела, да те науча как се пада!
Дойдохме на основната си дума.
Земята те привлича без пощада
с основно предусещане за буря.
По-сетне ти се иска да разпериш
крилете, дето някак си ги нямаш.
Усещането силно да трепериш
е силата, с която се раздаваш.
А птиците завиждат на ръцете ти
на смисъла, че няма да забравиш.
Летенето изглежда само весело,
а щастието е в това - да се изправиш.

Николина Милева