В това жестоко време с вълчи нрави
на животински страсти и падение -
благодаря, Любов, че си такава,
че имам теб и всичко си за мене.

Благодаря за нежността човешка,
която ме окриля в пътя труден.
Благодаря, че в часове най-тежки
в прегръдка срещам изгревите буден.

Ще минат дни на изпитни и болка,
излъгани надежди и поврати,
и в миг един ще разберем с теб колко
с взаимната потребност сме богати.

Дори да не дочакам час спокоен
докрая си - щастлив ще бъда само
за любовта ти, ако съм достоен
и ти е нужно мъжкото ми рамо.

Веселин Чернялски