Мечтая за нежна тъга на безделник
и скука в домашен уют,
където от понеделник до понеделник
спокойно да бъда луд.

Да изляза привечер на моя балкон
и да бъда със думите сам,
и закачил духът си на някой пирон,
да не мога да скоча оттам.

На мене самия да бъда любовник,
на мене самия - палач.
Да се ухажвам от сутрин до късен следобед,
и самоизмъчвам по здрач.

И легнал на дъното на моя креват,
насаме със самата смърт,
от стар философ да се чувствам по-млад,
и от блудница малка - по-дърт.

Но накрая разбрал, че съм само затворник,
да блъскам да бъда чут!
И избягал от къщи през някой вторник -
да всявам в душите ви смут!

Владо Любенов