Остани в моя свят като малко врабче,
остани тук при мене през всички сезони.
И не слушай, че някой си там ще рече:
той е слабо дръвче с изпокършени клони.

Аз ще пия за теб и от мъката сок,
за да вдигна високо най-здравите стволи.
И със песенен лист в този свят синеок
ще ти дам радостта си и моята пролет.

Остани с верността. Тук, под слънце и дъжд,
направи си гнездо на самото ми върше.
А при буря и мрак ти за мене се дръж,
че без тебе ще бъда напразно прекършен.

За да бъда щастлив, аз горя като свещ,
ще те пазя от студ и от есенни врани.
И през лятото - твой, и през зимния скреж...
Само с мен, само с мен в моя дом да останеш.

Ето, всичко вземи - и гнездо, и сърце...
Моят корен не храни къртица.
По-добре е в гнездото да виждам врабче,
вместо прелетна птица.

Воймир Асенов