Взвод будилници яростно стреля във утрото ранно.
Сънни стаи проклинат отчаяно шумния ден.
Вън жена ми отново подрежда измити буркани,
а съседът продухва хриптящите бронхи вбесен.

Насърчено денят заблестява. Стартират колите.
Прахолякът поскърцва в очите и няма озон.
Хора нервно кръстосват града и се тюхкат сърдито –
пак форсира животът безкрайния свой маратон.

Нови къщи с нескривана гордост опушват небето.
Стари хора с нескривана мъка пристъпват едва.
А поетът намира желания образ и ето,
продължава нататък керванът със звънки слова.

И отскачат – зърна в броеница – назад часовете,
и съседът привечер отново се дави от яд,
и градът, потъмнял от умора, замислено свети.
Но поема след миг с огледало вълшебно сънят.

Гален Ганев