Отдавна търся някой като теб,
с когото да почувствам, че ме има.
Да бъде глух за другите. Слепец,
прочел в очите ми сюжет по Спилбърг...

Да ме повика в ден обикновен
с една молитва в стих, недоловимо,
от болка и надежда, с тих рефрен
да ме покръсти с името Любима...

Да ме обича плахо, като дъжд,
засвирил във прозореца соната...
В мъглата на съня да се завръща
и с мълнии да реже тъмнината...

В сърцето да ме носи, като кръст -
да съм му знак за край и за начало...
Не кой да е, луд, като теб, такъв,
с когото да почувствам, че съм цяла.

Гергана Иванова