Не ме проклинай. Пътят ми се губи
из сенките индигови на мрака.
Аз може и да съм ужасно влюбен,
да знам, че нейде още ме очакваш...

но пък да помня, че съм бил и кръстен
пред строгата сияйност на олтара:
издайнически свети моят пръстен
и пак живея мяра според мяра.

Затуй не ме кори, че доста често
съм ту щастлив, ту безразлично хладен.
Жена до мен планетите размести
и в шепите си слънцето ми даде.

И аз не мога да не съм до нея,
в зениците щ да искря до късно,
макар че утре пак ще благовея,
когато твоят образ в мен възкръсне.

Ивайло Терзийски