Дали ще бъда стрък трева,
когато няма да ме има?
Или бездънна синева
на речен вир,
скован от зима?
Дали ще бъда корен стар?
Или топола?
Или храсти?
Дали ще мисля за кошмар?
За къшей хляб?
За лудо щастие?
Но вярвам и тогава пак
човешко слънце ще изгрява,
а то окаляния сняг
с усмивка детска
ще стопява...

Иван Атанасов