Когато безсилно се мята
сърцето ми без да прости,
когато личат по земята
оставени скоро следи,
когато в душата ми нещо
кънти като удар от чук,
когато разбирам, че вече
пътят завършва до тук,
тогава разбирам, че няма
за никого два пъти бряг,
че никога морската пяна
не може да стане на сняг,
тогава разбирам, че вчера
смехът ми е бил без цена,
че никой не трябва да мери
вината със своя вина!

Когато безсилно се мята,
сърцето ми без да прости,
аз знам, че ще дойде и лято.
Но никога както преди!