Аз някой ден ще си отида ей така,
недопрочела очерка на болката,
снишила се до възел самота
и лека от тъга, като обрулен облак.

И няма да узная колко точно
от любовта си още искам да ти дам,
и колко надълбоко мога да надскоча
вината, че без мен оставаш сам.

И няма да погаля за последно
косите ти, извити в бял въпрос.
Защо изобщо има понеделници,
щом всеки ден е край, безумно прост?

И знам, че ще надвикам суетата,
която е орисница на първия ни дъх,
и безгранично и безсънно, без остатък
при теб ще се завръщам с утринния лъх.

Аз някой ден ще си отида, както днес
от теб си тръгнах, без да кажа дума.
В ненаранена тишина една безплътна свещ
неистово овалите ти непонятни ще целуне.

danda