Голяма и бяла
надежда за път.
Среднощно съм спряла
и бродя отвъд.

Бродирам отвесно
и късам конец.
Безкрайните песни
прекъсва молец.

Годините – бяха,
а аз още не.
Пътечката плаха
сънува коне.

Голяма и бяла
надежда за път.
Защо тук съм спряла,
щом чакам отвъд?

Лилия Радоева