Несбъднали се приказни целувки
задавиха поредния ми зов.
Заших с лъжи отворената рана
и даже не написах послеслов.

Приплъзнах по последната ти страница
за сетен път очите си с любов.
Издигнах там една ронлива граница,
към теб да я прекрачвам в полунощ.

Преглътнах най-горчивото "Обичам те",
да можех да те видя в сън поне...
И въпреки че все оставам ничия,
съм някак твоя, а пък своя – не.

ЛуЛу