Сама си изковах пироните, Любов –
ти пак се случваш в невъзможно време.
Сама пътеките си извървях – не си готова
да ме жигосаш с „дявол да те вземе!“.

А дяволът ме взима. Всеки път, когато
решиш, че точно с мен ще се споделяш.
И с него – като с дяволски добър приятел
се учим на компромиси и на търпение.

Той не обича да го дърпам за опашката,
страхува се, когато споменавам Кръста,
ревнува като дявол и е все напред с рогата,
но бяга като от тамян от златни пръстени.

(Тук си приличаме – аз злато не харесвам
и не вярвам на опредметени символи.
Той затова твърди, че с мен е много лесно,
защото знам, че пръстенът не е обричане.)

Аз също знам, че дяволът е дявол.
Но любовта – дори към него – не е грешна.
Кова пироните си. Първият е вече вляво.
Остават малко до възкръсването. По човешки.

Левена