Разбърка някак целия ми свят.
Направи го на хиляди парченца.
А аз стоя сред хаоса от тях
и питам се в действителност къде съм.
Обърка ме. Направи ме различна.
Накара ме да грея и летя.
Но пада се наистина трагично -
летиш ли със хартиени крила.
И лутам се. Задавам си въпроси,
а отговорът никога не идва.
Във въздуха единствено се носи
една тъга, която ме залива.
И знам, че е безумно, че те искам.
И знам, че съм наистина глупачка.
И знам, че трябва вече да ми писне
и знам, че е безсмислено да плача.
Но слагам пак дежурната усмивка.
Изтривам бързо мокрите очи.
След малко ще ме видиш и не искам
да знаеш колко много ме боли.
Да знаеш всъщност как ме нараняваш
и всеки ден по малко ме изтриваш,
и всеки миг по малко ме предаваш...
Обичам те. Дори да ме убиваш.

Мариета Караджова