И ни захлупи делникът нелеп.
И слънцето замаяно изтръпна.
Строши се нещо между мен и теб.
Навярно идва време да си тръгна.

Мълчанието сяда между нас,
разстила се като мъгла, която
забулва вехтия иконостас
на онова вълшебно наше лято.

Остава само спомен за любов.
Остава само сянката на спомена.
Като ненужен сребърен обков,
изгубил от сърцето си иконата.

Марина Матеева