Всяка стъпка я правя с усилие,
но така само знам, че вървя.
Ако тичам дали има смисъл...
И кого да надбягвам все пак?!

Ето, стъпките крача ги бавно
и усещам отвътре - докрай,
как аз всяка една с мъка правя,
но... полека набирам кураж.

Аз напипвам посоки различни,
към противни дори се стремя
и опитвам чрез свойте инстинкти
от объркване да се спася.

А понякога просто проглеждам -
за минута, за кратък момент -
и хармонията ме извежда
на пътека една, вътре в мен.

Таз пътека в едно концентрира
всички пътища, влизащи в мен.
А от нея безкрайно извират
други линии в новия ден.

И посоките всички поемам
или нито едната от тях -
но това вече няма значение -
знам, на точното място съм аз.

Мария Радкова