Препускат в мен троянските коне
на хората, чиито имена не помня
и чувам тропотът им как кълне
наивността ми. Моята бездомност
разплаква само слепи мъртъвци
и глухи призраци. Така е писано -
мечтите ми - несигурни плувци
се давят във кръвта на всяка мисъл,
която идва, за да те зове,
но глас не ѝ достига да извика.
Препускат в мен троянските коне...
А после много дълго няма никой!

frezija