Безкрайните човешки коловози!
Летят безсънни влакове по тях
и хората задъхано се носят
към радости и скръб, към дълг и грях.
Живея в този свят неразгадаем
на релси от изстрадано сребро,
неотделими в пътя си до края,
както в живота все – зло и добро.
И знам как неусетно се разсъмва,
как светва чисто нощното небе,
щом майката детенцето си кърми
в очите на свенливото купе,
щом бабичката трескаво поглежда
дали ще се разсее мракът син,
за да я види и да я посрещне
на гарата далечният ѝ син.
Как рано като в сън се свечерява
от черния вдовишки тъжен шал...
Пейзажи и съдби във мен остават,
наглед ненужни в моята душа.
Но често сам, очи затворил, чувам –
с безброй сърца, души, лица, чела –
към зло или добро светът пътува
подобно влак с огромни колела.

Ангел Дюлгеров