Аз зная, че веднъж при мене
замислена ще дойде тя -
оназ, с която възхитени
сме брали вишни и цветя,
обичаната, на която
аз пред вселената бях мъж,
в която вярвах и която
аз просто не разбрах веднъж...

Сърцето, вече укротено,
внезапно ще ме заболи!
И всичко, досега градено,
ще се смали,
смали,
смали...

За дните с нея и без нея
аз благодарност ѝ дължа.
Аз никога не ще посмея
да я докосна със лъжа...

Във синевата пепелява
загледали се, ще лежим...
И оня разговор - тогава
прекъснат -
пак ще продължим.
Ще бъдем странно удивени,
че след години пустота
са все така непроменени
неизживените неща.

Денят голям, цветът откършен,
светът, опит от птичи звън,
ще бъдат странни като свършен
и после пак
започнат
сън...

Андрей Германов