Не беше ли последен онзи път,
във който си „простихме” (за последно)?
Не си ли казахме „На добър път”
или лъжата е била поредна?

Не сложихме ли край на тази болка,
в която се размиваха сърцата ни.
Не казахме ли "Стига"! Още колко
си мислиш, че ще понесе душата ми?

Не може всеки път да е последен
и после да се връщаш (да болиш),
и всеки път от лудата ти ревност
сърцето да се дави във сълзи.

Не ми останаха последни думи,
не ми останаха сълзи и нежност,
отвътре режат скъсаните струни,
Върви! И нека този път да е последен...

Биляна Битолска